Как да живеем нормално в свят на чужди очаквания

"Не се изкачвай по стълбата на успеха, ако тя е облегната на грешната сграда." – Стивън Кови

Как да живеем нормално в свят на стремеж да покрием чуждите очаквания когато става дума за кариерното ни благополучие? Аз съм кариерен консултант и консултант човешки ресурси, работейки от над 12 години с хора от всякакви възрасти и индустрии и смело мога да заявя, че всички ние живеем опитвайки се да покрием нечия чужда летва, но не винаги нашата лична такава. Как да изградим своя свят на база лични и професионални потребности и това, което наистина е добре за нас? Не винаги професионалния растеж е свързан с титли и покорявания на чужди върхове, понякога е свързан с това да усещаме, че правим това, което е полезно, което има стойност и ни дава вътрешен мир и спокойствие, че сме на прав път.

Какво е капанът на чуждите очаквания и как да осъзнаем, че се намираме в него?

В практиката ми като кариерен консултант и специалист по човешки ресурси с над 12 години опит, срещам един и същ модел – хора на всякаква възраст, от най-различни индустрии, живеят по сценарий, написан от други. Родители, приятели, мениджъри, обществени очаквания и социални мрежи изграждат образа на това как "трябва" да изглежда успехът. И често в това "трябва" няма нищо наше.

Изкачваме върхове, които не са нашите. Преследваме титли, които не отразяват нашите ценности. Работим упорито, но неусетно започваме да губим връзка със себе си. А накрая се чудим защо не се чувстваме удовлетворени, въпреки че на хартия всичко изглежда перфектно.

Често сме толкова навътре в ежедневието и автоматичните решения, че дори не забелязваме, че живеем според чужди очаквания, а не според нашите собствени. Ето едно простичко, но дълбоко упражнение, което може да даде яснота:

🧭 Упражнение: "Чий е този глас?"

Стъпка 1: Запиши 5 важни решения, които си взел/а в последните 5 години, свързани с кариерата ти (напр. избора на работа, смяна на роля, отказ от проект, издигане в йерархията и т.н.).

Стъпка 2: До всяко решение напиши – "Защо го направих?"

Опитай се да си отговориш честно:

• Защото исках аз, или защото се очакваше от мен (от родител, партньор, шеф, общество, „какво ще кажат хората“ и т.н.)

Стъпка 3: До всяко "Защо" напиши – "Чий е този глас?"

Пример:

• „Приех мениджърската позиция, защото това се смята за кариерен растеж.“
  👉 Чий е този глас? – Моят шеф, обществото, LinkedIn постовете на другите или?

Стъпка 4: Попитай се – А какво бих избрал/а, ако нямаше чужди гласове?

Този въпрос често отключва дълбоко осъзнаване.

🔑 Какво цели това упражнение?
Да видиш къде изборите ти се движат от вътрешни желания, и къде – от външен натиск. И да започнеш да чуваш своя глас сред шума.

Как да се върнем към себе си: Личната летва, не чуждата

Истинското кариерно благополучие не е в това да впечатлиш останалите, а в това да бъдеш в мир със себе си. За да стигнем дотам, трябва да спрем и да си зададем въпросите, които обикновено пропускаме:

• Какво означава успех за мен, а не за околните?

• Какво ме кара да се чувствам полезен и стойностен?

• Кои дейности ми носят смисъл, дори когато не са свързани с титли, бонуси или аплодисменти?

Тези въпроси са основата на вътрешната яснота. А оттам започва истинската посока.

Кариерният растеж, не винаги означава служебна йерархия.

Една от най-честите заблуди е, че растежът винаги означава "нагоре": по-висока позиция, повече отговорности, по-голям екип. Но понякога растежът е "навътре" – към по-дълбоко разбиране на себе си, към работа, която ти дава вътрешен покой, удовлетворение и усещане за принос.

Видяла съм хора, които се отказват от ръководни постове и се връщат към експертни роли – не защото се предават, а защото избират да бъдат верни на себе си. Видяла съм и хора, които сменят индустрия, след като 15 години са "строили кариера", но разбират, че не това е тяхната игра. Това не е слабост – това е осъзнатост.

За да създадем кариера, която работи за нас, не срещу нас, трябва да си позволим няколко неща:

• Да се откажем от сравненията. Чуждият успех е вдъхновение, не мерна единица.

• Да приемем, че изборите ни може да не се харесат на всички. Това е част от свободата.

• Да поставим вътрешните си нужди на първо място. Ако не го направим ние, няма кой друг.

• Да преосмислим „провала“.

  Понякога провалът е просто знак, че вървим по чужд път.

Истински успешни сме, когато живеем в съзвучие с ценностите си. Когато се събуждаме сутрин с усещането, че сме на мястото си. Когато работата ни не просто плаща сметките, а храни душата ни. Това не значи, че всеки ден ще е лек. Но означава, че няма да се налага да носим чужди маски и да се съревноваваме в състезания, в които не сме искали да участваме.

Да се събудиш с това усещане в днешният скъп свят на преследване на успех и притежание е истински лукс, но всеки може да се стреми към него, защото да избереш себе си е най-смелото кариерно решение.

В свят, който постоянно те мери с чужди мерки, да избереш да живееш и работиш според своите правила е акт на лична революция. Не е лесно, но е истинско. И точно това заслужаваш – не "перфектната" кариера, а твоята собствена.

Ако този текст е докоснал нещо във вас, вероятно сте на прага на нов етап. Може би е време да се запитате – какъв искам да бъде моят път? Аз съм тук, за да ви подкрепя по него.